Премиерата на Седма симфония се е състояла в Куйбишев веднага след написването й.Въпреки трудностите партитура на симфонията е доставена в обсадения Ленинград,където също се изпълнява.Симфонията се явява политически коз в ръцете на Сталин,който веднага го разиграва.Да са наясно останалите хора,че СССР не е сломен,че дори твори изкуство!Партитури се разпратени по много страни,хората се запознават с това велико произведение,у някои може би е довело до траен интерес към творчеството на Шостакович:композитори,диригенти,които след това разпространяват извън телените ограждения на свещенните руски граници творбите му.Войната продължава.Прави се преоценка на станалото с оглед предстоящото преразпределение на света по отношение на суровини и човешки ресурси.За помощта на САЩ за СССР Сталин им дава Аляска.Американците пък им дават камиони да си откарат войниците от западния фронт до фронтовата линия с японците,сега там се отваря нов огромен фронт,но двете ядрени бомби над Хирошима и Нагазаки сложиха края на войната.Сама срещу целия свят,Германия губи войната.Световната мафия обаче я продължава,повече европейци в размножителна възраст да се избият,повече разрушения да си причинят,толкова по-лесно ще е да се срази културата им.Еврейските банки ще има кого да кредитират,американците ще възстановят Европа.Планът Маршал е готов.Едно време девизът бе еликтрификация плюс съветска власт,сега стана:американизация и пазарни проститути.Ще дам пример за свръхсуперпазарен проститут.За такъв считам Милен Велчев.Само от проституиране с външния дълг на ограбена България,той вече има хотели с 5 000 места.Съжалявам,че такъв изрод споменавам наред с живия барометър,Дмитрий Дмитриевич,който отново сработва.За отминаващата война,за страданията на хората,причинени от световната мафия той пише своята Осма симфония.Като замисъл тази творба надвишава Седмата,като хармония и равновесие-също.Четвъртата част е написана във форма на пасакалия.Не шакона,която е по-скромна,а пасакалия!Тази форма на излагане на мислите си той прилага също така при Второто клавирно трио и Първи концерт за цигулка с опус 77.Казваме за Шостакович,че е Бах на 20 век,но не е ли също така Брамс на следващия век?Не е възможно пасакалията от Четвърта симфония на Брамс да не е оказала влияние върху желанието му също да работи върху тази форма.Колко много си приличат великите хора,в случая руснак и германци.Както световната мафия се стреми да командва света,унищожавайки собствения си етнос за тази кауза,така един руснак продължава традицията в музиката,идваща от Германия.Умението на Шостакович в симфоничното писмо при Осмата се е усъвършенствало още повече.Усещането ми,когато слушам тази симфония е друго.Пак военни действия,маневри,но някак в страни от мен.Не мога да отмина третата част на това петчастно произведение.Свистенето на снаряди,избухването им,канонадата,Шостакович изобразява всичко това чрез една тритонова комбинация.Сродството с първа част на Седма е очевидно.Кулминацията на симфонията настъпва,когато темата се провежда от трите тимпана.Не знам,защо една класическа симфония заради тимпаните е била наречена Симфония с тремоло на тимпана,макар светите мисли на татко Хайдн да са били така различни,а тази не е окачествена като свързана с трите тимпана.В предходната симфония се започва с едно барабанче,тук кулминацията е в тимпаните.Произведението е страхотно.Аз за себе си нямам отговор,тази симфония на Шостакович ли е най-великата му или Единадесета.Но считам,че Осма е по-висша от Седма.И в двете Художникът напомня с музикалните си платна тези на Верешчагин от Руско-турската война.С музиката си той изрази това,което Верешчагин направи с четката и боите.Лошото сега за Шостакович е,че войната е към края си,но не и страданията на руснаците.Ще трябва още много пъти да рисува с музика.Започната в Куйбишев,симфонията е довършена в Москва.Там се е състояла премиерата й.На Лубянка вероятно са преценили,че тя няма нужда да се разиграва политически както Седмата и е била излъчена по радиото,представена в големите градове.Войната свършва.Малкото останали от фронта живи войници се връщат и разправят,че дори по време на войната в Германия хората са живяли по-добре,отколкото те,победилите,в страната си.Следват репресии,Сибир..Шостакович го установяват по това време в Москва,където работи като преподавател в консерваторията.Он является професором.Пак дългата ръка на Жданов.Така ще го държи изкъсо,няма нужда да следи сводките на агентите,да праща самолета с менгемето в Ленинград да го натягат,да дава инструкции на музиколозите-проститути как да го притискат.Може и много лесно да му дава поръчки,тогава не е имало имейли.И поръчката не закъснява.Нищо не върви в СССР.Освен влаковете с отвлечените в 4 часа сутринта за Сибир.От светъл лъч в душата си се нуждаят най-щастливите рабочий и крестян в света.Шостакович должен написать симфония,която да възхвали героичното време след войната,ежедневието на съветските пролетарии.Насилствено е зачената Деветата му симфония,но преди нея Шостакович ще създаде две прекрасни творби,в които ще разкрие душата си:Вторият струнен квартет и  Второто клавирно трио.На триото ще се спра специално по-късно.Отлагане на поръчка от Лубянка може за малко,но отмяна -не!Шостакович трябва да напише триумфална музика за голям оркестър,с много духови инструменти,с хор,и със солови певци,които да химнословят СССР и първияТ естествено,другаряТ сталиН,вождът и учителят на народите.Трябвя дя се получи нещо като с Шилеровата ода на радостта.Ленин е слушал Апасионата и знае за Бетховен,значи и в Лубянка го знаят.Тоналността трябва да е героична препоръчали са им ми-бемол мажор.Сталин,комуто във вилата му в Кунцево са пускали до повръщане любимата му песен Сулико,едва ли е дал тези указания.Заданието за поръчка вероятно идва от проституиращите в този момент музиколози-марксисти.Как се е чувствал творец,комуто диктува Духът,сега идиотизираните типове от Лубянка да му диктуват.Само Шостакович може да каже.Дали е разбрал,че творците трябва да служат на партията или са го накарали да разбере,тези въпроси са погребани ведно с Шостакович през 1975 г.Той започва да пише симфонията и сигурно не е имало как да не я напише.Монументален е само броят на частите,те са пет,тоналността е героична,но на мен не ми звучи така.Симфонията е гротескна.Тези,които обичат Шостакович,познават симфонията,които рядко го слушат,ще я изслушат с интерес.Посланията в тази симфония мисля,че ги схващам:Шостакович се е отделил от линията ,но заедно с линията.На Жданов също не му е било лесно:Сталин разбира от Сулико,под звуците на тази тогавашна чалга го рисуват по събрания в цял СССР.А аз предполагам,какво са написали проституиращите с творчеството на Шостакович музиколози -марксисти за Центъра в Любянка:Он/ Шостакович/ обосралься!.Жданов с едно натискане на бутона може да го изпрати в Сибир за този сумбур,терминът е от тогава,но не го е сторил.Избрал е друг вариант:Шостакович пак должен написат музику към един филм за кретена Мичурин,проституиращ „учен”в областта на генетиката и който я съсипа,а и още един за любимеца на Сталин,академика -марксист Лисенко,който пък съсипа съветското селско стопанство с измислената от него яровизация.С тези две творби вероятно Шостакович е изкупил вината си.Защото не само,че не е изпълнил поръчката за подходяща след войната симфония,но и като да се е подиграл със заданието,изготвено от сътрудниците на НКВД по госполиткултурпроблемите на СССР.

             Шостакович е на работа в консерваторията,за този период не го тормозят.Това му дава възможност да завърши две велики творби от камерния жанр,Струнни квартети № 3 и 4.Шостакович подхожда към квартетите строго както Моцарт.На загиналите във войната приятели,на депортираните в Сибир,чрез тези творби той отдава дължимото.Годината обаче е 1950-а.Двеста години по-рано е починал канторът на Томаскирхе в Лайпциг,Йохан Себастиан Бах.Шостакович може да напусне СССР с културна делегация и да посети един от най-престижните гедермански градове..Жданов вече е умрял,кой е бил комисар по културата от онова време не помня.Шостакович изпълнява творби на Бах ведно с Татяня Николаева,участва в тържествата,в които гедерманските държавници говорят за делото на Бах.Едва ли Шостакович се е интересувал какво говорят тия простаци за Бах,но се случва нещо друго.Първото е,че той посещава гроба на Бах в църквата.И аз съм го посещавал,оставих там еделвайс,ако посетя Божия гроб едва ли ще се чувствам така.Аз също обичам музиката,както Вайсенберг казва.Другият важен момент е,когато Шостакович се качва на паметника на битката на народите.Работници ремонтирали нещо на горната площадка и казали:Ама това е композиторът Дмитрий Шостакович!Този скромен човек се оказва,че като го видят в чужбина и знаят кой е той!Какво точно става?За мен Духът на Майстора,както го нарича Алберт Швайцер осенява Шостакович и той се връща към едно започнато дело,неговите ранни творби,24 прелюдии,като решава да напише сега 24 прелюдии и фуги във всички тоналности.Протегнатата от векове ръка на германеца е посрещната от един руснак,позволили му да отиде в командировка в чужбина.За кратко време Шостакович след завръщането си в СССР създава цикъла.В него звучи Бах,звучи Мусоргски,звучат руски народни песни и разбира се Шостакович самият.Пътуването в ГДР отминава,написването на цикъла и посвещаването му на Татьяна Николаева-също,но трагедията в СССР като да няма край.Преди да продължа по същество,/този термин ползва най-ужасната измет в България,юристите/,малко ще се отклоня за ГДР по онова време.Стана въпрос за строителни работници,познали в лицето на госта Дмитрий Дмитриевич.Дали те са били строителни работници?А ако са били музиканти,но са били във фашистка или пък нацистка или някакава друга партия,която Ото Гротевол не е харесвал?Една част са били разстреляни и сега по телевизията дават разкопаване на масови гробове на антикомунисти,върху които е посадена гора.Аз съм по убеждения германофил и имам приятели от бившата ГДР.Те съвсем не бяха прости хора.Тук сред Рила,Пирин,гедерманците изглеждаха по-съвършени не само като фигура ,а и по-широта на интересите си.Геферманците бяха дебелаци и все питаха за бира.Гедерманците се хвалеха,че били почти всички конфирмирани,геферманците-че оправяли само негърки-проститутки.А сега се връщам на трагичната година 1953,когато живият барометър сработи отново.Шефът на Лубянка,Лаврентий Берия бе зает със себе си,искаше стола на  Първия.През тази година умира Сталин.Той съвсем не е бил глупав човек,той е зъл гений.През лагери прекарва милиони хора,от които около 30 000 000 души умират от студ,от глад,от умора или репресии.Бил е много отмъстителен.Той уврежда генно руската нация,защото културните хора ги изчезват по Сибир,а навсякъде пробутват изродите.За отряди с огромна ударна мощ,от които се нуждае съветската армия,изпраща учени в Индонезия,да създадат кръстоска между оран гутан и човек,от която да направи ударни отряди.Не се получава,Берия привиква натоварените с тези обязаности учени и ги убива.Около 7 000 маймуни са били преместени в Грузия,където остават почти до 2000-та година.Сега идва часът на Берия,най-отвратителният изрод в Съветската история,когото Сталин не могъл да ликвидира,защото получил инсулт.В смъртната схватка между политиците за стола на Сталин е дадена само една жертва,Хрушчо уби Берия.Но това не значи,че столът е за Хрущо.Булганин е със същата сила и двамата стоят на стола.Дебелата украинска свинкя обаче дръпна стола и Булганин се озова на земята.Обещание,че повече така няма да прави спаси живота на Булганин.Появи се обаче една реакционна тройка,която заработи срещу  Хрушчо,това бяха Маленков,Каганович и Молотов.Една година трябваше и украинската свинкя и на тях скрои шапка.Тогава пък се появиха други двама,Жуков и Шепилов,но те не бяха квалифицирани като сериозни противници,а само като присъединили се към предходната тройка от глупост.Хрущо ги млъкна и тях,станаха по-ниски от тревата и това им спаси живота.Единствен Жуков проговори след изгонването на Хрущо,на три пъти писа книга,три пъти смени в нея всичко.След две години борба,в която никой не мислеше за хората в тази огромна страна,Хрушчо победи.Винаги в обкръжението на Сталин,винаги на пиенето в Кунцево,когато ако не са слушали Сулико,дебелата украинска свинкя по заповед на Сталин е играла гопак на масата им.През този трагичен период Шостакович пише своята Десета симфония,и тя не може да не е трагична.Ако говорим за безизходен трагизъм,той е тук в пълна мяра.Тоналността е  същата,както в Четвъртата на Брамс,майсторството на композитора не стои по-долу.Ще спомена втората й част,обозначена като алегро.За мен тя е дяволско скерцо и ми напомня фугатото от първа част  на Четвъртата му симфония.Трагичното анданте ме връща към великата пасакалия от Четвърта на Брамс.Симфонията е велика както 4-а,7-а и 8-а,но тук Художникът рисува с музика по най-съвършен начин.С тази симфония Шостакович завършва един етап в творчеството си,от Четвърта до Десета.Следващите две платна ще са програмни,като първото от тях ще се извиси над останалите симфонии,както руснаците казват,как купол венчает собор.

                Колкото и странно,но за Шостакович идват по-добри години.Вече няма НКВД,има КГБ.Няма комисар по културата,има министър на културата,това е товаришч Екатерина Фурцева.Културна колкото нашата Нина Чилова /чил е турска дума и означава глухар,див петел/,но два пъти по-дебела,не става за амджикларъкючек.Шостакович го правят член на КПСС и го тургат в управлението на страната.Простачката,товаришч Фурцева ще му дава насоки за развитие,но няма да има кой да я слуша,след като репресивният апарат е замразен.Шостакович трябвало да участва в заседания,отговарял за някакъв отдел,подписвал документи,но никога не е поглеждал какво подписва.Дали някога е казал нещо или е обмислял идеите си,не е ясно.Друг един като него в долната камара на английския парламент обаче проговорил.Нютон,като известен човек също го турнали  в парламента,за имидж,/на турски сурат/.Веднаж бил настинал,отворили прозорците,а той казал:Може ли да затворите прозорците.И с Шостакович е било така,но не съвсем.Подканвали са го да напише нещо за партията,казвали са напр,че дебелата украинска свинкя и Шостакович имат по даден казус еднакво мнение и т.н.Но менгемета,заплахи,такова нещо вече не е имало.Хрушчо е подготвял конгрес,окончателно да срази Сталин.И затова от Сибир са пуснати някои културни личности,между които Солженицин.По това време, с възможност да обмисля по-дълго идеите си,Шостакович пише своя Първи цигулков концерт.В него реверансът към великия северогерманец Брамс въобще не може да бъде прикрит.Опусите имат еднакъв номер.В концерта има една великолепна пасакалия,но по-скромна от тази на Брамс.Първата част е едно замислено ноктюрно,пак тъжно разбира се.В каденцата продължава разработката.В тази каденца има повече музика ,отколкото в многогласните каденци на Фриц Крайслер към прочутите концерти в ре-мажор.Доколко Шостакович може да е весел,съдим от финалната част на концерта.Еталон в изпълнението на концерта е това на Ойстрах.Много млади цигулари сега също изпълняват концерта,ценя това на Светлин Русев.Сега е модерно да се славослови руския евреин Максим Венгеров,най-касовият цигулар в този момент,но ако Ойстрах разбира и свири концерта,то Максимчо само го гняви.Шостакович ще напише и Втори концерт,но не ще достигне висотата на първата си рожба от този жанр.

           Хрушчо е на стола на Сталин.Конгреси,простотии,гонитба на привържениците на култа към личността,беднотия,скрито насилие.Интелигенцията-реакционна маса,казал на времето Ленин и превърнал манастирите в концлагери.Въведената диктатура на посредствеността върви и до днес,14.12.05 г.тук у нас също.Въпреки това обаче ужасяващият натиск върху интелигенцията е смекчен.Появяват се книги дори за архипелага от лагери в Сибир.Има и опити военните заводи да разширят номенклатурата си и от отпадъците си да произвеждат т.н.ширпотреба.В горада Калуга завод за барут започнал да произвежда спички,/кибрит/,завод за шкурка започнал да пуска по-меките от техническите условия картони като бумага туалетовая,заводът в Красноярск за тежките автомобилните гуми за камионите КРАЗ и тракторите започнал да произвежда презервативи.Завод за бойни отровни вещества в Улан-уде започва да пави прави одеколон с три съставки,наричат го Илф и Петров,но го спряли,защото работниците го изпивали още в завода.Някога при Ленин руснаците живнаха от НЭП-а,сега от опита да се произведе нещо,необходимо за ежедневните нужди на хората.Нещата започнаха да излизат от контрола на партията.Девизът на Сталин,эст человек,эст проблем,бе заменен с нов:Цялата земя е наша!По това време точно,в края на 1956 година стана едно събитие,което едва не доведе до ядрен конфликт,унгарското въстание.Но то има предистория.Хрушчо предприема ход,след който той да стане по-умен,по-концентриран и по-добре да работи за щастието на хората по света.Към този ход той склонява унгареца Анос Кадар,прекарал 10 години в затвора като непослушен комунист,а също и маршалът на СССР Малиновски.Тия тримата се самоскопяват и основават гилдията на скопците във властта.Които комунисти са били истински са ги последвали,не знам кои са,ментетата-не.Доколко са станали тия тримата по-умни не знам,но за края на 1956 г.много ум им е бил необходим.Унгарците се възползват от малкото демокрация и се вдигат на въстание.Начело са Имре Наги и генерал Малетер.Американците им обещават помощ,но после се договарят с Хрушчо и ги оставят на произвола на съветските военни.Хиляди стремящи се към свобода унгарци са убити.Тито предаде унгарските ръководители на Хрушчо и той разпореди разстрел веднага.Скопецът,брат по съдба на Хрушчо,Анос Кадар пое властта в Унгария.Такава тотална трагедия в Европа не бе имало след войната.Руснаците, подтискани от една фалшива система,измислена за да унищожава хората,също симпатизират на унгарците,особено от т.н.републики.Стремежът на тези хора към свобода,предупреждението,че който посее ветрове ще пожъне бури бе събрано в едно от живия барометър,Божият подарък за руснаците,Дмитрий Дмитриевич.Максималното напрежение на неговите творчески сили роди неговата Единадесета симфония,любимата ми от всички негови.Тя се нарича 1905 година,защото глупостта на руския цар Николай от това време после катурна Русия и аз не виждам тя да се оправи изобщо някога.Именно събитията от 1905 година доведоха до това,да докарат през 1917 година в Русия сифилитика Ленин с приготвените му от евреите марксически книжки.Единадесетата симфония е програмна, тя е историческа,а посланието в нея е,че насилието води до още по-страшно насилие.Тя е написана в края на 1956 и в 1957 година и е отговор на събитията от унгарското въстание.Хрушчо нападна борещите се за свобода унгарци и изби хиляди от тях,Шостакович отрази вярно събитията и предупреди света за последствията.Симфонията е програмна.Започва със събирането на хората на площада на мирна демонстрация,защото са бедни, ограбени,гладни.Водени от един свещеник,те изразяват протест срещу социалната несправедливост.Вместо среща с тези хора от двореца дават заповед да стрелят по тях.Заповедта за стрелба,командата,подадена от тръбача,стрелбата,ужасите на хората,бягството от площада,това Шостакович нарисува с музиката си.Симфонията е едно платно,отново достойно да се мери с тези на Верешчагин.След разстрелите следва разкошен реквием,в който роднините на убитите се прощават с тях.Звучат приглушено революционни песни от онова време,които се размиват с други теми.Трагедията е пълна,както и в предходни симфонии на Художника.В тази симфония Шостакович е най-близо до Мусоргски.Вероятно работата му по довършването и редактирането на оперите на Мусоргски Борис Годунов и Хованщина са оказали това влияние.Известно е,поради причини,произтичащи от водката,Мусоргски не е довършил тези творби,но пък по-късно се ражда този,който майсторски ще свърши необходимото.

                Събитията от 1905 г.са уловени от Запада и той умело ги включва в предсояща разработка,една от най-гадните въобще:на основата на обидата и мъката на хората от тогава да вкара в Русия фалшив обществен строй,който не води до никъде,а хората да си пречат и да се самоизбиват.И успяват.Фалшивият обществен строй продължава и до днес,включително и тук,при нас.Всичко е неимоверно изкривено и тук,у нас.Давам пример с мафиотите,произвели 660 кг.амфетамин.Шефът на касационния съд у нас Иван Григоров постанови,че стоката си произвел наркоман за собствена употреба,освободи го,върна му я и т.н.като дневната доза амфетамин е само 10 милиграма.Ако сега се появи някой и каже,Иван Григоров е лъжец, но аз няма да лъжа,всички ще го подкрепят,без да знаят кой е той и ще го предпочетат пред доказания мошеник.А той може да е и по-голям разбойник,мафиот,сифилитик.Така е станало и през 1917 г.Хората са приели Ленин като спасител,може и да им е обещал да ги оправи за 800 дни,или пък просто като дойдат на демонстрация да не се стреля по тях.Това трагично за Русия събитие не може да бъде подминато от Шостакович.Годината обаче на създаването му,1961,повдига много въпроси,на които аз за себе си нямам отговор.През същата година Хрущо си зарежда писалката и тръгна за Берлин,да приподпише договора с останалите победители и да им вземе Западен Берлин,като направи целия Берлин столица на ГДР.Не се получи,разрази се жестоко политическо напрежение,пак се заговори за война.По същото време напълнялата с 30 кг.украинска свинкя предизвика криза в залива на свинете /Кочинос/ в Куба и инсталира там ядрени ракети срещу САЩ.После си ги оттегли,защото видя дебелия край на тоягата.С т.н.кораб на мира,Балтика, Хрушчо пътува цял месец до ООН,събу си едната обувка и тропа по трибуната на конюшната /ООН/,изложи се в Куба,в Германия,на политическия фронт он обосралься тотално.Имидж  му е трябвал,и той е могъл да дойде само от едно място,от съветските културни институции,от съветските интелектуалци.Имал ли е Шостакович поръчка за Дванадесетата си симфония,помолен ли е лично от Хрушчо за нея,сам ли е решил да я пише,истината е отнесена в гроба.Симфонията се нарича 1917 година,но има прибавено посвещение,Памяти Ленина.Това е неразрешимата закадка.Повече от 40 години след т.н.ВОСР Шостакович да не е разбрал уйдурмата на Запада,която и на мен ми е ясна?Едва ли.В малка България само 15 години след промените на всеки,непроституиращ с властта е ясно,че промени няма.Играчите се менят,крадат,следващите повече,но сценарият е абсолютен.Преди държавата си имаше мафия,станаха промените,сега мафията си има държава.Това е резултатът от внедрената ни отвън демокрация.Както в Русия днес.А в другите държави пък държавите си има мафии.Мисля,че за да напише това произведение Шостакович е бил притиснат,но и него го е вълнувала тази тема.Още като млад говори,че иска да отрази тези събития.Той обаче е абсолютно честен и благороден.Ако е бил оставен на мира,симфонията сигурно би била друга,не би имала  посвещение може би,останалото щеше де си е така.Като музика обаче симфонията е съвсем добра творба,макар да отстъпва на Единадесета по мащаби и сгъстеност на картините.

                    Първата част на Дванадесетата рисува революционния Петроград.Ленин го докарват в локомотив,организират му среща с трудещите се рабочих и крестянь.Във втората част прииждат още хора,тя се нарича прииждане.Събрани толкова хора на едно място повишават напрежението.В третата част се стреля от корабно оръдие по зимния дворец.Ето отговорът на хората на разстрелите на техните роднини.От там дойде смъртта на гладните и невинни хора,сега натам стреля крайцерът Аврора.Четвъртата част носи наименованието Заря человечества.Тая заря и до днес озарява,озарява,някои така ги озари,че от откраднатите пари на България сами светнаха.Наименованието на частите на програмното произведение на Шостакович е едно,но за слушателите в залата музиката е нещо съвсем друго.Симфонията е велико произведение.Не е така значителна както Четвърта,която също е програмна или Единадесета,но се изпълнява и към нея ще има интерес.Аз обичам свободата както Шилер,наименованията не ми пречат.И посвещението на симфонията на сифилитика не ми пречи.Симфонията се явява част от творческия път на човека Шостакович,който отново рисува с музика ,но с такива наситени бои,каквито малцина могат да направят да се съвместят в една картина.Част от историята на Русия Шостакович претвори в тези две програмни симфонии.Слушайки я,аз усещам величието на неговия дух,майсторството му да накара инструментите да звучат синфонно както големите художници с цветовете предават на платната си живот.Някакви си там простаци,те са се водели музиколози-марксисти,били са като метастази навсякъде и са били активирани от Лубянка,сигурно са го притискали някак.Те може и да са умрели вече,имената им са известни само в архивите на КГБ,които ще се отворят толкова,колкото и на ДС тук.В името на истината обаче,тези години са били спокойни за Шостакович,затова аз смятам,че тази симфония е пресечна точка на негови стремежи и някои насоки,дадени най-отгоре,които не са могли да бъдат пренебрегнати,напр.от дебелата украинска свинкя Хрущо.Същият тоя дебелак е проституирал при случаи с името на Шостакович,който привидно е във властта.Какво му пречи на Хрушчо да се изтъпани пред радио,телевизия и т.н. и да каже,че той и Шостакович и др.честни комунисти са решили нещо важно заедно,да предизвикат криза в залива на свинете в Куба или нищо друго.Това проституиране на политиците с честните и не в състояние да разберат мръсната игра на политиците върви и днес,върви и в нашия парламент.Музикантите са особени хора,те са се докоснали до нещо много висше,и това в някаква степен ги е деформирало.За да са силни и вдъхновени,на тях са им потребни и др.източници.Угрижени във всекидневието,обмисляйки идеите си,те не винаги имат време за това.Музикалното изкуство изисква много,изисква страхотна концентрация и себевладеене.Музикантът няма право на грешки.Политикът е разрешено да греши.Ако един музикант забрави произведението, знам как ще говорят срещу него,ако министърът на земеделието Нихат  Катил сгреши и замени крайбрежна земя с опустинена на същите цени,никой нищо няма да му каже.Не напразно споменавам това странно име.Ако към него е приобщен да работи някой уважаван интелектуалец,Катил ще каже,че той и интелектуалецът са празрешили на Царо да сече най-ценното дърво на възраст над 1000 години,бялата мура на Рила и да го продава в Гърция.

               Отклоних се от темата,.Живият барометър Шостакович не е Моцарт.Моцарт е звук от вселената,Шостакович е художник,Божий пратеник да нарисува с музика най-правдивите картини на своето време.Както Бах с музика е написал Пето евангелие,така и Шостакович с музика нарисува живота,който го обкръжаваше.Но нито Бах,нито той са рисували за всички.Те са рисували за образовани хора,най-вече в музикалното изкуство,а истински могат да ги разберат малцина.Аз мисля,че съм един от тях и това ме прави по-богат.Нека разни да ми разправят,че съм откачен.Изобщо не съм,не са дорасли да ме разберат и няма и да дораснат,животът няма да им стигне.

                  След 1962 в необятната страна всичко като да заспива.Напред не може,назад не дават,но влакът трябва да изглежад ,че се движи.Пускат му пердетата,хора слизат и го клатят,все едно върви.Още пет години и ще дойде т.н.голям застой.Сега е време Шостакович да разкрие душата си.Той пише триада от квартети,№9,10 и 11,на които ще се спра по-късно.За симфонията има нови идеи.Не може с няколко изречения да се опише какво изибразява музиката.Идеята идва от Бах,който в пасионите си въвежда евангелист.Преди всяко действие евангелистът описва какво ще стане.Това при Бах приемам 100%,но аз не обичам много-много текста,искам музиката да отключва моите представи.Затова считам операта за творба второ качество,но и там имам едно изключение:Дон Джовани!Към всички други опери мога да кажа нещо,което не ми харесва съвсем.Откликващ на всичко красиво и честно,Шостакович решава по стихове на талантливия поет Евгений Евтушенко да напише симфония.Той избира 5 прекрасни стихотворения,които нямат никаква връзка.Написаното според мен не е симфония,а пет обединнени кантати.Шостакович отново се обръща към значителни теми,които съзнателно се премълчават,или към теми от живота в Русия:За избитите при Бабий Яр,дето никой не си признава ,че ги е избил както в Катинската гора,за нуждата от хумор,за насажданите у хората страхове,за кариеризма,преклонението пред женствеността,изразено в стихотворението В магазине.От петте то ми е любимото.Твърде малко това произведение наподобява симфония.Чрез музика първо Шостакович пресъздава създаденото в поезията и второ,въздейства по най-деликатен начин върху хората,да се замислят за това,кое е било несправедливо,какво да отстранят от живота си,накъде са тръгнали.Като музика това произведение,наречено Тринадесета симфония далеч отстъпва на предходните.Въпреки мъжкият хор,въпреки пеенето на баса,който пее точно стихотворенията на Евтушенко.Аз бих слушал тази симфония и друг път,слушах я да се запозня с нея,ще я слушам и след години пак,за да разбера сега дали съм прав в изводите си.След премиерата на симфонията пак се заформя конфликт,но той не е така решаващ,както предните по времето на Жданов.Никой държавник не би желал шчекотливи теми ,както руснаците казват,напр.за Бабий Яр.Наново пускат в ход менегемето,притятгат обаче сего само Евтушенко да си преработи стихотворението.Той го правие,после го пускат в чужбина за да избяга,но той се връща.На поет,който общува с Бога да му кажеш какво да твори!Респективнво подканват и Шостакович да си смени текста с новия,да преработи и музиката,но не са познали.В опита си да защитава своите рожби,обемът на опита ме у е всеобъемляющий.Дебелата украинска свинкя,правила се на маймуна без да е маймуна,играла гопак въпреки тлъстините си,пила без да е пияница,надхитрила и Берия и Сталин,едва ли подозира какъв номер й готвят.Пращят я в Сочи да си отпочине и да се наяде хубаво,правят конгрес и я махат от всички постове.Няма право да напуска Сочи,да си излиза от стаята,да пита или говори.Днепърската мафия слага начело икономическя мафиот Брежнев,а за заместник-политически мафиот също от днепърската мафия, товаришч Черненко.Реставрират в основни линии сталинизма,но убийства като по времето на Сталин няма.Годината е 1966-а.Започва последният етап в живота и творчеството на Шостакович,който никак няма да е лек.Отново родината му,която той обича повече от всичко се обръща към него с отвратителен лик.Но нежният физически Дмитрй Дмитриевич има могъщ дух и той не може да бъде прекършен от застаналите на лостовете на управлението на страната мафиоти от икономическата групировка,възпитана в Одеса /бащата/ и Ростов на Дон,/майката/,или съкратено днепърската мафия.

                    Промените в управлението на СССР са били предварително подготвени и след възкачването на управлението на днепърската мафия те бяха светкавично проведени.Първото нещо,което е за отбелязване в новата линия е,че вече заточения в Сибир и прибиране от домовете сутрин много рано нямаше.Спрямо интелектуалците на Лубянка е имало разработка за духовен геноцид.Отново набелязан беше Солженицин,но не можеше да бъде върнат в лагера.Заради обстоятелството,че сем.Ростропович прие в дачата си изгонения от дома му Солженицин,на тях бяха поставени белезници,натоварени в самолет за Швейцария и оставени там на летището.За тях в СССР бе спусната информационна завеса.Напр.в наскоро появилата се след тези събития Голяма музикална енцикропедия,за Ростропович няма нищо.А Шостакович му посвещава два концерта.Друг проституиращ музиколог,Юзефович издава труд за Ойстрах,но в тази монография Ростропович като да не е живял.Да изгониш от страната си такова богатство,това само в планетата на маймуните може да се случи.Тогава на Запад се появи книга,Планетата на маймуните,имаше и филм по телевизията.Най-гадната маймуна,Урко,приличаше на Брежнев,но говореше с цяла уста,докато днепъреца ползваше само половината.От СССР обаче дойде приказ и филмът бе забранен.Да имаш такова богатство,Ростропович и да го изгониш от страната си.А да оставиш тези,дето химнословят Брежнев и казват,че не прилича на маймун.Сега появиха един джедай,който е с главата на Путин,но не могат да спрат филма:Мутрите,които го излъчват имат договор и следва неустойка.Това са годините на Брежнев,после наречени като големият застой.Шостакович също навлиза в последните си години,той вече е болен от рак.Но още е пълен с творчески сили.Ще направи още няколко Божии подаръка чрез Русия на света.Подобно на загубващия физическа мощ в напреднала възраст,Йоханес Брамс,Шостакович също ще създаде велики камерни творби,но и в симфоничния жанр ще реализира идеи,за които животът все пак му предоставя време.Най-значителната творба от този период е Първи концерт за виолончело.Темата е някак огледална,както втората тема във фугите на Бах,спрямо темата на най-хубавия концерт от този жанр,на Дворжак.Звученето е и мощно и военно и симфонично.Челото провежда темата полифонично.Построението е както в Цигулковия концерт,но липсва ноктюрното.Каденцата се явява доразработка,изпълнена в маниера на камерната музика.Низходящите пасажи във финала ми напомнят тези от Баховата символика в Пасионите му:Завесата се разкъса,скалата се разцепи.Концертът е върхът на 20 век в този жанр,но пък абсолютно недостижимия връх при този концерт е изпълнението на Слава Ростропович.Като да е писан за него ,като той да го е поръчал на Шостакович така!Както не мога да си представя Втори Моцарт,така не мога да си представя по-добро изпълнение от неговото.По-късно Шостакович ще напише още един концерт за виолончело,още един за цигулка,но не ще достигне висотата на първите си рожби.Но той намира време да се спре и на тежките години от онова време.Подтискан от хора,изпълняващи поръчки от Лубянка,тежко болен,Шостакович пише симфония подобна на Моцартовия Реквием.Текстът не е каноничен,произведението не е църковно.При Брамс текстът също не е каноничен,той го подбира от Стария завет,пеят на немски.Не считам реквиема му за църковно произвидение,а нещо,което да посочи пътя на хората в живота им,да го направи да има смисъл.Шостакович пише Четиринадесета симфония.На идиотщините на днепърската мафия той противопоставя стиховете на Лорки,Рилке и др.които възпяват вечните човешки теми:за любовта,живота и смъртта,за най-скъпото нещо,живота,това ,което джелатите на Сталин отнеха от над 30 000 000 души.Аз харесвам симфонята но я слушам по малко,защото ме натъжава.Вече съм на 62 години и съм чувствителен към подобни теми.Симфонията се изпълнява от по-скромен състав,тя е много въздействаща,има нещо като химни на смъртта.Мисля след години да я упозная както предните до №12.Нещо в тази симфония ми напомня за последните клавирни сонати на Бетховен.Той съвместява много висок и много нисък регистър,характерен за късния му стил.Шостакович пък,симфоникът преди всичко, ползва бас и сопран.Както диктаторите и идиотите си приличат абсолютно,така с напредване на възрастта си заприличват и тези два титана,фламандецът и руският Иля Муромец  в музиката,тези мъдреци,но преди всичко благородни хора.Да благодарим на Бога,че ни е дарил с тях.Има и още нещо,характерно за майсторите след барока.Колкото по-стари стават,толкова повече ползват полифонични разработки.Бетховен пише към последните си сонати фуги - Хамерклавир,Втората виолончелова соната,Знаментата  фуга да струнен квартет.Моцарт пък въвежда в последната си симфония тройна фуга,за която още спорят фуга ли е или не.Да не споменавам Брамс,как звучат последните му клавирни опуси:те са и пиано и орган и оркестър.Този път следва и Шостакович.Майсторството му в полифоничното писмо,приложено в прелюдиите и фугите,той ползва във всички свои творби по-късно,и камерни и симфонични.