НА ВЕЛИКИЯ ХУДОЖНИК

                                       ДМИТРИЙ ДМИТРИЕВИЧ ШОСТАКОВИЧ

          През 2006 г.ще честваме две бележити годишнини: 250 години от рождението на Моцарт и 100 години от рождението на Шостакович.Във Виена вече празникът е подготвен.И не само там.Моцарт принадлежи на целия свят.Осъзнато или неосъзнато почти всеки го носи в сърцето си.Лъч,изпратен от космоса,отразен от земята и отново върнат в космоса,но озарил и нас с частица от светлината си.Няколко малко приличащи си един на друг портрети,гроб,където вероятно е бил положен,нищо тленно не е останало,освен някои ръкописи и писма предимно до баща му.Но отразената светлина,която е останала у хората продължава да ги вдъхновява и прави по-добри и съвършенни.Светлина, променлива за всяко поколение,но пък без която то би било безкрайно бедно.

        Не така изглеждат нещата в мафиотска Москва с родения 150 години след Моцарт богатир на руската музика Дмитрий Шостакович.Роден в Русия още през царско време,той става свидетел на пробутването на Ленин на гребена на внедрената от вън революция,на цялото,продължило 31 години управление на Сталин с всички негови зверства като колективизация,концентрационни лагери,на двете войни,на страданията на "победилите" фашизма и нацизма.Съвременник е на продължилата две години политическа битка за стола на Сталин и навъсеното утро начело с Хрушчо.Последните си години изживява при режима на Брежнев,най-силната фигура от времето на днепърската мафия,подтискан психологически от всесилната КГБ.Историческите събития от своето време,ужасите на войните и репресиите Шостакович отрази в картини,нарисувани с музика.Това са огромни платна като Месия и Юда Макавей на Хендел,като картините на Верешчагин от Руско-турската война.Картините му изобразяват руската действителност,но с тяхната хуманност те стават общочовешко достояние и днес са познати по целия свят.Със своите симфонии Шостакович допълни руската история.Така,както Бах в своите Пасиони допълни разказите на евангелистите Йоан и Матей.За тези,които се запознават с руската история на 20-и век е задържително да познават творчеството на Шостакович.Освен велик художник,той е и познавач на човешката душа.Камерните му творби,най-вече квартетите, доказват това.Каква по-удобна форма от четирите инструмента,върху които се въздейства с по две ръце за предаване на всички състояния на човешката душа: раздвоение,радост,съмнения,мъка.По отношение на квартетното писмо на 20-век Шостакович е най-значителната фигура.Интересна личност,която,поради причини,на които ще се спра по-късно той още няма своя евангелист както Алберт Швайцер за Бах,Алфред Айнщайн за Моцарт,Карл Хайрингер за Брамс.Една така надарена личност,която пише прелюдии и фуги както Бах,квартети както Бетховен,симфонии както Брамс,а също и  други жанрове,в които не е така силен,но също оставя значими творби:музика към филми и театрални постановки,опера,балет,че и джаз.

      Аз обаче искам да се спра на важни етапи от живота и творчеството на Шостакович.Няма да анализирам творбите му,искам да изтъкна тяхното историческо значение,времето,което те отразяват,преломните събития,за които те са били сътворени.Известно е,че при всяко важно събитие на своето време Шостакович пише симфония.Поради това той е бил окачествяван като жив барометър на събитието.Нищо значително през време на своя живот той не е подминал.Създаването на определени групи симфонии определя различните етапи в неговия живот.Някои от тези етапи са особено тежки за Дмитрий Дмитриевич.Изтъканата от злоба политическа система в СССР не веднаж се е обръщала срещу него в най-отвратителния си лик.Налагало му се е да защитава творбите си,да пише музика към филми,театрални постановки,статии.Викали са го по събрания,за да се отрича от творбите си,но слабоватият Дмитрий се оказва с железен дух:на тези сбирки,символ на диктатурата на посредствеността,той не отива нито веднаж.Подложен на психологически тормоз,заплашван с депортиране и репресии,Шостакович твори камерна музика.Точно в тези пиеси за скромен ансамблов състав той разкрива душата си.Душа-вселена,както тази на Бетховен в Последните квартети.На камерните му творби ще се спра специално,след като изтъкна най-важното според мен  за неговите 15 симфонии.

               Митя е един млад човек,почти на 20 години.Той учи композиция,клавир и за 4 години в консерваторията в Ленинград става добър пианист.През този период той създава няколко камерни творби и изнася първата си академия.От нея в историята са останали Трите фантастични танца,които всеки музикант познава.Но той трупа познания по композиция,разучава партитури на предходни руски композитори,от които най-високо цени Мусоргски.Още като студент Митя замисля да напише симфония и я създава като дипломна работа.С нея той завършва Ленинградската консерватория.Симфонията е четиричастна както при класиците.Но е различна по съдържание,тя е новаторска.Свързана е със събитията от онова време,с живота тогава,както сам Митя казва.В симфонията той се стреми към съдържание в музиката,честност в отразяване на живота на съвременниците си.Първата симфония е важна с това,че е живо свидетелство на стремежа на Митя да отрази действителния живот тогава.Симфонията е детска,но е истинска.Днес тя се изпълнява когато има интеграл от симфониите на Шостакович.Слушат я тези,на които предстои да работят върху творбите му,любителите музиканти,които обичат музиката му и имат интерес към възможно повече творби на великия руснак.Един велик предшественик на Шостакович,Йоханес Брамс създава Първата си симфония в много по-зрял етап на своя живот,за нея ще стане дума по-късно.Успехът на Митя да претвори мислите си в такова крупно произведение при толкова малък жизнен опит свидетелствува,че го чака голямо бъдеще на симфоник.Жалко,че тогава не имало до него една обаятелна гениална личност като Шуман.На възрастта на Митя Брамс представя пред Шуман клавирните си сонати,Третата е само с две завършени части.В издаваното от Шуман музикално списание се появява сатия,в която пише:Той дойде!Този,който ще напише симфониите на 19-и век!

           След публикуването обаче на своята Първа симфония,в живота на Митя се случва нещо много важно.Нещо,от което той няма да се отърве докато е жив.Той е регистриран вече от службите по сигурността като кадърен човек и те сега трябва да го насочат да служи с изкуството си на партията!А тя е трябвало да бъде във всичко и над всичко,защото интелигенцията според Ленин е реакционна маса.За целта са били обучавани всякакви кадри,тогава се е ширел девизът,кадрите решават всичко.Те учат всякакви професии,работят,но са подвластни на НКВД.И ако от същия този национален комитет по вътрешните работи ги активират по някякво дело,те заработват по същество.Тези инфилтрирани в разните среди хора  са най-ниското стъпало за натиск.В културните среди посредством получените знания те са упражнявали натиск върху творците,ако последните не се поддадат на натиска е започвало проституиране с творбите им и със самите личности.Пишели са се статии,свиквали са се работнически събрания,лектори-проститути по задание са ги бичували с критики и простотии.Творбата е била в някои случаи за соцкритиците като Евангелието за дявола.Творецът е трябвало да признае,че творбата му е например реакционна и да се откаже от нея.Ако не, идвал е Сибир,където депортираните са били дори без право на кореспонденция с близките си.Системата е била разработена още при комисаря по културата Луначарский,но при Жданов става жестоко репресираща машина.За тази машина са проституирали доста съветски музиколози-марксисти,но аз ще спомена най-видния от тях,"баховедът" Хубов.Който е чел "труда" му за Бах веднага ще ме разбере.Тая машина завърта и младежа Митя,който в този момент,на крилете на младостта и вдъхновението не разбира какво ще последва след години.За Митя е докладвано на Лубянка,ще трябва да заработи за народа,за щастието му,за партията.И при Митя цъфва товаришч Шульгин,по професия е бил музикант,назначен е за шеф на агитотдел в Ленинград.Той му дава един текст,стихотворение на поета-комунист Безименски и по това стихотворение Митя е должен да напише симфония,в която да възпее революцията,да се изпълни за десетгодишния й юбилей и да се казва Октябрю.По това време обаче Митя е пълен с творчески идеи:пише музика към кинофилми,операта Нос,балет Златният век,музика към театралните постановки Изстрел и Целина.Изпълнява обаче и поръчката на Шульгин,като написва поръчаната симфония и то преди тържествата.Точното наименование на симфонията е Симфоническое посвещение октябрю.Тя е едночастна със заключителен хор.Музиката не е лоша,идеята отново ще е актуална през 1961 г.при написването на Дванадесета симфония.Като музикално произведение симфонията няма историческо значение.Тя е програмна,в името на истината Митя е искал да напише такова произведение.По това време той пише още Химн на свободата,Траурен марш за падналите революционери,като по-малък е имал желание да напише Революционна симфония.Симфонията днес е изгубила значението си.На мен обаче ми харесва.Виждам едно замечтано и вярващо дете,както Бетховен в Първата си симфония,което от прозорец  наблюдава света.В който ще се втурне и ще го направи по-съвършен.И да рисува с музика.Както той казва,честно и съм убеден,че е така.Бил е доволен от творбата си и е пожелал да нарисува още едно такова платно.А картини за изобразяване-много.Манифестации на победилите,най-щастливите хора на света,изявяващи се по улиците като мними буржоа,помещици,а също и като пред гръмване от щастие пролетарии.Поръчал ли е някой тази Трета симфония не знам,но мисля,че Митя е решил да я напише сам.За доказателство ще изтъкна факта, че 25 години по-късно той я преработва.Симфонията е трябвало да изобрази радостта на хората по случай празника на труда и затова носи името Первомайская.Избраният поет сега е Кирсанов.Докато във Втора симфония хорът пее:октомври,комунизъм,Ленин,в Третата пеят:куршуми,нагани,винтовки,каждый Первий май,к социализму шаг.Времена и нрави.75 години преди тази симфония Лист във финала на симфонията си Фауст избира друг текст:Всичко преходно тук притча става,неизразимото се претворява,недостижимото дело тук става,вечната женственост ни извисява.Аз обаче познавам преработката на симфонията,когато Шостакович е забележителен майстор на симфоничното писмо и обичам да я слушам:хората маршируват,пеят,правят се на палячовци,заключителният хор ако не слушаш текста е величав.Пропуск в образованието ми е това,че не познавам ранния вариант,но не мога да го намеря.

          С тази симфония един щастлив етап от живота на Митя си е заминал.Животът става все по зъл,хората-нещастни и обезверени.Розовите стъкълца от очилата Митя са свалени.Той се извисява над живота и от висотата на полета на вдъхновението си той ще нарисува с музика първото си гениално платно.Но то ще се роди трудно..Жданов иска свободата на културните дейци.Системата е подготвила и избълвала проститути във всички области.Ще спомена два от тях:Мичурин,който съсипа руската генетика и любимецът на Сталин,Лисенко,който пък разсипа селското стопанство.НКВД затяга обръча и праща в Сибир.На съветските хора се обяснява,че им завиждат колко са щастливи и че ще ги нападнат.За война трябва да  се готвят.А врагът е и с партиен билет,чистка трябва.Няма и храна,хората са изяли конете си,с които орат нивите.Има документални снимки от онова време,публикувани в книгата на Солженицин Раковата болница.Пълна трагедия.В Украина е иззета храната на хората,за една зима умират от глад между 3 и 7 милиона души.Най-таченият герой от това време е Павлик Морозов,който издал баща си,че е укрил жито за да не умрат от глад и от НКВД са го убили.Тази трагична картина не може да бъде отмината от Художника.С творбата,която започва,започва и неговото усъвършенстване като творец,което достига големи висоти.Митя се превръща в Дмитрий Дмитриевич.Той ще нарисува тази картина,достойна да се мери с платната на Верешчагин.А около Митя животът кипи.Недоволните откарват в Сибир,подгонват прикритите врагове вътре в партията,Сталин прави конгрес и от трибуната се цели по хората с пушка,като заплашва да убие прикритите врагове.После заповядва на Берия да ги избие всичките,а конгресът бива наречен конгрес на обречените.

               Усетил пулса на времето,Шостакович замисля грандиозно творение.Ще отрази трагичните събития в родината си в картина,която ще нарисува с музика.За съвременниците си,които го разбират,за тези,които ще дойдат след него.В израстването си като творец той е във върхов момент,животът около него още повече засилва желанието му да претвори събитията в музика.Ще приведа за пример още двама творци,сродни в значителна степен с Шостакович,които при подобно силно емоционолно преживяване са създали велики творби.Първият е Бетховен с неговата симфония Ероика.Върху този величав паметник от чернобял мрамор той работи почти 5 години,като образецът е 39-а симфония на Моцарт.Друг творец,достигнал в творчеството си до такова величие е Брамс с неговата Първа симфония.Над нея той работи почти 15 години,но без нея симфоничното наследство би било по-бедно.Всички,създали в този жанр нещо велико са вдъхновили Брамс за нея.По подобен начин постъпва и Шостакович.Осмислил това,което е направил,той търси нов път за изява на основата на всеобъемляющия му,както руснаците казват опит в симфоничния жанр.Той замисля едно гениално трагично произведение в три части.Произведението се ражда трудно.Художникът търси точен път на мисълта си.Пише произведението,поправя го,написва отново отделни части,старите изоставя.Преглежда произведението и пак поправя по нещо.Четвъртата си симфония Шостакович счита за най-значителната творба в живота си до този момент и затова към сътворяването й е подходил с най-голяма отговорност.Шостакович познава достиженията на руските композитори преди него,но вече се е позапознал и с тези на западните.За това свидетелствува богатата полифонична фактура и на трите части на симфонията.В симфонията Шостакович ползва прост,изразителен,музикален език.Той обяснява,че този език е бил непознат за епохата на Моцарт,той важи сега,за годината 1936 и реалният живот по това време.Шостакович предупреждава,че музиката не е лека за разбиране и трябва да се слуша по-често.Подобно "указание" дава на критиците си Бетховен за квартета опус 132,който не могли веднага да  разберат в Германия,но във Франция е бил приет веднага.На нас ни е лесно сега,въоръжени с повече познания и звукозаписна техника да се запознаем и с трудния квартет на Бетховен и с гигантската симфония на Шостакович.А на него никак не му е било лесно.Световната мафия набутва в Русия измислен от евреите обществен строй,който никакъв строй не е,а дава повод на хората да се самоунищожават.Трагедията на руснаците Шостакович е изобразил най-вярно от всички чрез музиката си.Симфонията е в същата тоналност както Първата на Брамс.Първата част е дълбоко трагична.Освен квалификацията жив барометър,която е самата истина за Художника,има още една квалификация за него,безизходен трагизъм.Този трагизъм пронизва цялото произведение.При Четвъртата на Брамс трагедията е друга.В средата на първата част на Четвъртата на Шостакович се появява едно фугато на 4 гласа,които се сплитат в дяволски танц.Слушайки това фугато ме обзеха същите чувства,както когато се запознавах с Последните квартети на Бетховен.Слушах,немеех,изби ме ледена пот.Трагедията във финалната част нараства,тя вече не е всеруска,а всемировая.Това велико произведение слагам на висотата на Трета на Бетховен,която обаче е героична по тематика и на Първа на Брамс,която пък е драматична.На Шостакович е трагична!Трагичен е и пътят,по който поема симфонията.Музиколозите-проститути правилно са схванали това,което схванах и аз и написах по-горе.В тази всеобща трагедия в Русия тогава,която наподобява положението тук у нас в момента,управниците не се нуждаят от трагични произведения.Те се нуждаят от жизнеутвеждаюшчие произведения,които да възхваляват живота,всекидневието на най-щастливите хора на света,съветските граждани.Хората трябва да бъдат лъгани,че всичко ще се оправи,може би нахалството на съветските управници не е е било безгранично,че да фиксират напр.800 дни и всичко в бъдеще време ще е наред.Следва натиск върху Шостакович, проститутите като най-ниско стъпало не са били активирани веднага.От Москва е пристигнал самолета с менгемето,на дръжките са сложили удължаващи тръби и вероятно Шостакович е бил притегнат яко.Да се откаже от премиерата на симфонията и да си я прибере обратно, или Сибир.Вероятно е бил принуден,в хватката на менгемето да обещае и да се поправи.В дъното на тази операция е стоял Жданов,но при подаден знак от него джелатите на НКВД са били готови.Шостакович се е разминал със Сибир,но пък сега са били активирани проститутите,обучени да "работят" с музиканти.Двама от тях се специализират по творчеството на Шостакович,това са Ладигина и Коваль,години след проваляне на премиерата на симфонията те продължават да пишат срещу нея. .Жданов още не е дал отбой.Други проститути започват репресии по най-чувствителната тема за един творец,да  обругават всичко,което Духът му е диктувал да сътвори.Това е вече не духовен тормоз,а духовен геноцид.Имало е такива психолози на Лубянка.Насрочват работнически събрания, за да го бичуват там,да му внушават,че нищо не е създал,но Шостакович е  издържал на натиска.Той е премълчал  тези години.Творецът общува с Духа,а не с джелатите от НКВД.Симфонията обаче е прибрана от Шостакович,в нея не е променено нищо.Тя чака своя час,той настъпва 25 години по-късно.Междувременно натискът над Шостакович се усилва.От едната страна-Сибир,от другата-Шостакович свободен творец.Намерен е бил компромис,но мисля,че и Жданов не е искал да го затрива.Компромисът е Шостакович да напише нова голяма симфония,във финала трябва да е много жизнеутвеждающая,както са си го представяли от Лубянка.Просто не е било възможно  това да не стане.Така е била зачената Петата симфония.Шостакович едва ли е бил много весел.Симфонията е в ре-минор,финалът обаче е в мажор.Симфонията е четиричастна,музиката е много хубава.За да не се говори за Четвърта,Пета я изпълняват из цялата необятна страна и я популяризират.Хората са упознали симфонията и са я обикнали.Петата симфония не е Шостакович в точния смисъл на думата.Част от "греха" е изплатен,но има да се плаща още много.Краткото време за работа над симфонията показва,че Шостакович е бързал,за да му поотпуснат менгемето от смъртната хватка.За да го отпуснат още Шостакович е трябвало да пише музика към кинофилми,писал е балетни сюити,преработил е операта си Катерина Измайлова.В този период Шостакович създава едно велико камерно произведение,неговите 24 прелюдии за пиано във всички тоналности.Заявката за гениалните му 24 прелюдии и фуги е дадена.Създава и Първия си концерт за пиано.Едно красиво произведение,особено ако се намери добър тромпетист,но е лишено от дълбочина.Докато има консерватории това произведение ще се изпълнява.Друго произведение,което по стойност поставям над концерта от това време е неговата Соната за виолончело.По-късно в лицето на Слава Ростропович сонатата ще зазвучи така,както не е по силите на никой друг майстор на виолончелото.

             Написал Пета симфония,Шостакович продължава да мисли по своята Четвърта.Опитва да претвори мислите си в нова симфония, Шеста.Но как да стане това?Отпред Жданов,който ще го притиска до смъртта си през 1948 г,отзад-джелатите на НКВД.Може ли духът на този велик човек да е свободен?Шестата е тричастна,както и Четвърта,но не могат да се сравняват.В Шестата има нещо недоправено.И други тричастни симфонии има,но тази им форма се възприема съвсем естествено.Напр.Пражката симфония на Моцарт или пък тази на Цезар Франк.В първата не се чувства да липсва менует,тя е по-продължителна и от другите му симфонии,втората е в пълно равновесие само с трите си части.Шестата симфония е била приета без намеса отгоре.Обучените да проституират с музикалното изкуство правилно са схванали,че симфонията не е опасна за СССР.А и отлично са знаели,че Шостакович работи по това време над произведения с гръмки заглавия и не е ясно дали не е бил должен да ги напише:Младостта на Максим,/някакав революциожнер?/,Великий гражданин Советского Союза,Златният век и др.Аз не познавам тези произведения.С тези поръчкови простотии вероятно Шостакович се е откупил да не го замръзнат в Сибир.В личното си творческо кредо обаче Шостакович остава на висотата на Четвъртата си симфония.Идва ред на струнните квартети.За мен това е най-висшият камерен състав.Творбите за него изискват максимално напрежение на творческата мисъл,мъдрост,поезия,сърце.Четирите инструмента са огледало на човешката душа.Симфонията и квартетът са най-великото достижение на класиците.За пример ще дам шестте квартета на Моцарт,посветени на татко Хайдн,квартетите,послужили за образец след него,та и за самия неканонизиран светец Хайдн.Моцарт пише на един дъх,но над тези квартети се е потрудил в един продължителен период.По примера на Моцарт роденият 14 г.по-късно Бетховен също пише 6 квартета и ги посвещава на Хайдн.Моцарт вече го няма,годината е 1800-а,квартетите носят опус 18.От висотата на своята възраст виждам каква грешка е допуснал тогава този млад човек.Тази грешка после няма да допуснат нито Брамс,нито Шостакович.Когато са достатъчно умни,тогава ще напишат квартет,а не като младежи.Бетховен още на три пъти пише,вдъхновен от Моцарт,търсещ място под слънцето,като създава Трети клавирен концерт в до-минор,един Квинтет в ми-бемол мажор по подобие на К 452 и Третата си симфония.Първият,който отчита тази грешка на младия фламандец е един от най-мъдрите музиканти,Йоханес Брамс.Той дълго се упражнява в тази област,унищожава написани творби и чак под опус 51 издава два квартета,а за третия отлага дълго работата над него.И Шостакович следва пътя на Брамс.В средата на творческия си път той пише своя Първи квартет.Съставът,който ще представи на академии на великия руснак новите му квартети е квартетът Бетховен.Доволен от постигнатото,Шостакович се отправя към нов рубеж,великата творба на северогерманеца Брамс,квинтетът във фа-минор.Шостакович създава нов шедьовър,но висотата на творбата на северогерманеца не може да бъде достигната.На тези произведения ще се спра когато стане дума за камерните творби на Шостакович.А трудните години на Шостакович скоро ще станат още по-трудни.Макар и Жданов и НКВД и проституиращите с творчеството му музиколози-марксисти да го оставят на мира за един дълъг период,почти до 1945 г.За да обезличи Европа,световната мафия подготвя война.Първият етап на подготовката бе набутванета на социализъма,както казваше нашия пръв партиен и държавен в Русия и създаването на СССР.Едната страна бе подготвена за конфликта.Сталин през петдесетте години бе едната необходима фигура.Създадоха и втори идиот,Хитлер и нещата тръгнаха.Сбиха европейците,контролираха ги кой кого и колко да унищожи и за да не стихне конфликтът и по-късно,за да си дооправят игрите сложиха Сталин на страната на добрите.Разбойниците от Европа някога ограбиха кой каквото можа,отидоха в Америка,забогатяха,а сега като спасители се върнаха в Европа и я яхнаха.Оставиха СССР като плашило,та да могат съвсем да ги завладеят.И вместо културни хора,каквито Европа имаше,начело на държавите се развъртяха пазарни проститути.Пазарът всичко ще реши е новият девиз,старият бе,кадрите решават всичко.Като му дойде времето,световната мафия сгромоляса СССР,но пък инфилтрира в Европа черни,жълти,цигани,трафиканти и т.н. Старият континент да не може никога да се възстанови.И така Втората световна война започна,тя бе заложена още в позорните мирни споразумения след Първата за победените.Шостакович при започването на войната е в Ленинград,но там безотговорността на държавниците от двете страни е пълна.Ленинград е много встрани,пазещите и нападащите Ленинград дивизии заминават към Москва.Ленинград не може да бъде превзет и не може да отблъсне нападателите си.Руснаците ядат плъхове и котки,финни кожи от заводите за обувки,технически вазелин,умират от глад и болести.И германците не са по-добре.Оказалият се в този ад Шостакович започва да претворява всичко това в ново произведение,написано под влияние на максимално обострените му сетива,Седмата си по ред симфония.По време над работата си над нея,били са завършени три от частите й,руснаците решават да депортират от Ленинград по-ценните си хора,между тях се оказва и Шостакович,когото оставят в Куйбишев.Там той довършва симфонията.Ужасяващото положение около Ленинград,загубата на огромни територии на СССР,това е политическата потребност да се популяризира това произведение.Хората по света и самите руснаци да знаят,че не са сломени,че са добре и дори творят изкуство. Симфонията се разглежда в консерваторията,но и други,обичащи музиката знаят,че темата на нашествието от Първа част е толкова популярна за Шостакович,колкото тази на Токата и фуга в ре-минор за Бах.Първата част на симфонията е най-значителна.Музиката рисува непосредствено военните действия,маневрите на войските.Слушайки симфонията,човек като да участва в тях.При Осмата нещата ще се променят,човек усеща пак всичко,но то остава в страни от него.Започвайки с едно барабанче,темата на нашествието претърпява такива метаморфози,каквито преди това големият оркестратор Равел провежда в своето Болеро.Темата грабва,слушаш,преживяваш,ставаш съпричастен и с музиката, а такива като мен които са чели малко и история на тия събития,със самите тях.Валидна за времето си ,темата излиза от него и става общовалидна,когато има демонстрация на сила,простотия,арогантност.Ако тази музика се пусне към придвижването на северокорейските идиотизирани войници,които маршируват,за да целунат обувките на вожда и учителя Ким Ир Сен,тя ще им прилегне.Ако се пусне към маршируващи германски или съветски войски от онова време,пак става.Бих дал идея на Слави Трифонов в неговото шоу, /мисля че шоуто му има мото:Колкото повече приличаш на изрод,толкоз повече та уважават!/да надене на Царо,на Догано,на Сйергей Стани шеф по една пушка и да ги накара да маршируват пред своите си хора, /моля за извинение,ако не съм написал точно имената им/- Лютиф Местан,Анал Лютиф,Нихат Катил,Резилосман,Гьотсурат и пред евронаблюдателите Фикеншилд,Георгиас Крокодилас,Оли Гофрен,Зюси Аршлох,хермафродитът Карла дел Пунте.Които имат познания по турски и немски ще ме разберат. Към демонстрацията им на строева подготовка да прибави като музикален съпровод кулминацията  на темата на нашествието.Голям клип ще стане.Симфонията е читиричастна,в мажорна тоналност,непредвещаваща големи конфликти.Първата част определям като смазваща и веднага правя аналог с Кройцерова соната на Бетховен.Първата й част е толкова силна,че аз мога да слушам останалите две след като тя ми отшуми в главата,иначе по време на вариациите отново слушам нея.Втората част на симфонията е по-спокойна,някак пасторална,но се чувства напрежение и дори по една време то избухва.Напрежението нараства в третата част.Финалът за мен е едно навъсено утро.Шостакович вярва,че ужасите ще свършат,хората ще се върнат към нормален начин на живот.Когато той пише своята Девета симфония,таза вяра вече няма да я има.Седмата симфония ми напомня за произведение на Шекспир.Там се случва нещо,но всичко е толкова сгъстено,че не можеш и да помислиш,има ли в действителност време за толкова много събития.За мен обаче има някякво неравновесие в Седмата.За да го преодолее,великият северогерманец Брамс има друга трактовка.Кулминацията е във финала!За пример ще посоча неговата Първа симфония с хорала във финала и пасакалията във финала на Четвърта.При германеца Брамс има желязна логика,при руснака Шостакович-емоции.Всичко е различно,но пък много велико.Всеки го е написал така,както го усеща,като по един сътворен клон на едно и също божие дърво,но сочещи различни посоки.Тук искам да изтъкна нещо много лично.Българин съм,но нали тук е кръстопът,не знам защо толкова много симпатизирам на германците и турците и съм убеден,че притежавам черти от техния бит и култура.От турците съм взел култа към дървото,водата,камъка,тежката,но носеща радост работа.Срещна ли турци,след малко вече сме достове.От германците съм взел също доста черти и само за да не си сменям вярата не съм се конфирмирал като евангелист.Музиката им познавам по-добре от тях,любимият ми композитор е Йоханес Брамс.Не защото е най-велик,но той отговаря на моето възприемане на света чрез музиката си.За да не бъда счетен за нахален няма да кажа,че когато слушам Третата му симфония,която за мен е най-значителната въобще,си мисля:Дали този човек не е написал симфонията си,за да мога аз да я слушам,да ме зарежда с красота,мъжество,сили,вдъхновение и от нейната висота да съдя за симфоничното творчество на другите композитори.И за да затворя темата казвам откровено,както Хайдн за величието на Моцарт,че Седмата на Шостакович мери ръст и с Третата на Брамс.Две различни творби,за които аз,който обичам немската музика казвам,че и северогерманеца и руснака са много велики умове в своето изкуство,за да могат да сътворят такива велики симфонии.